Казусът разкрива мащабна схема за прикрита собственост и управление в българската енергетика, свързана с бизнесмена Христо Ковачки. Разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) осветява мрежа от десетки дружества – топлофикации, мини и търговци на ток, които официално нямат общ собственик, но де факто функционират като единен конгломерат под кодовото име „Орион“ . Прякорът „Чичко Тревичко“ е използван в изтекла вътрешна кореспонденция като нарицателно за фигурата, контролираща този сенчест холдинг.
Схемата е изградена въз основа на използването на подставени лица – често хора без опит и средства, които се водят формални собственици на стратегически енергийни обекти. Това позволява на реалните бенефициенти да избягват отговорност за натрупани огромни задължения към държавата под формата на неплатени данъци, осигуровки и екотакси, докато печалбите се източват. Разследването показва как централизираното управление диктува цени, търговски стратегии и юридически ходове на „независимите“ фирми, създавайки незаконен картел на пазара.
Въпреки наличието на очевидни връзки и документирани свидетелства за единен център на власт, държавните регулатори (КЗК, НАП, КЕВР) години наред отказват да признаят свързаността на лицата. Това е „институционален чадър“ , който позволява на групата да заобикаля европейските екологични норми и да ощетява бюджета с милиони, като същевременно манипулира цената на електроенергията за крайните потребители.
