Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. е определян като най-голямата финансова катастрофа в съвременната история на България, разкрила съществуването на държавно толерирана финансова пирамида. Банката, нараснала неимоверно чрез управление на парите на държавните енергийни дружества, е функционирала като „черна каса“ за политическия елит, финансирайки медийни империи и партийни проекти. Крахът настъпва не поради пазарни причини, а след разрив в тандема между мажоритарния собственик Цветан Василев и депутата Делян Пеевски, което води до координирана атака срещу институцията и масово изтегляне на капитали.
След затварянето на банката започва процес, известен като „вторичния грабеж“ на нейните активи. Вместо прозрачно осребряване на имуществото за покриване на липсите, най-ценните притежания на КТБ – стратегически предприятия като „Виваком“, „Петрол“, „Дунарит“ и стъкларските заводи – стават обект на разграбване и преразпределение на безценица към нови собственици, близки до политическото статукво. Докато вложителите и държавата губят милиарди (над 4 млрд. лв. дупка), синдиците и юридическите кантори, обслужващи несъстоятелността, генерират огромни разходи без реален резултат за кредиторите.
Съдебната сага, рекламирана от прокуратурата като „делото на века“, е критикувана за своята явна избирателност. Създаденият под влиянието на главния прокурор Иван Гешев обвинителен акт е насочен изцяло срещу Цветан Василев и служители на банката. Въпреки данните за връзка между фирмите на Делян Пеевски и КТБ, неговата роля за фалита на банката е изцяло пренебрегната.. Десет години по-късно няма нито един осъден с влязла в сила присъда, а политико-икономическият модел, създал и унищожил КТБ, продължава да доминира обществения живот.
