Сривът на бившия тютюнев гигант е описан като хроника на преднамерено убийство, започнало с приватизацията му през 2011 г. Тогава печелившото държавно предприятие преминава в ръцете на непрозрачни офшорни собственици, финансирани първоначално от КТБ, а впоследствие овладяни от кръгове около Делян Пеевски. Вместо да инвестират в развитие, новите собственици превръщат холдинга в донор за бърза ликвидност, като систематично източват натрупаните резерви и дивиденти към сметки извън страната.
Механизмът на унищожение включва извеждане на най-ценните активи – търговските марки и дистрибуторските права – към новосъздадени дружества в Дубай (като „Булгартабак оувърсийз“). Това лишава българското дружество от основните му източници на печалба. Успоредно с това, компанията губи стратегическите си пазари в Близкия изток. След доклади на турските служби за мащабна контрабанда, дружеството губи репутацията си, което води до рязък спад на легалните продажби. Финалният етап е пълното закриване на производствената дейност в България. Фабриките в София и Благоевград са затворени, оборудването е разпродадено или бракувано, а хиляди работници са съкратени. Така само за шест години, чрез комбинация от съмнителни търговски практики и политически протекции, „Булгартабак“ е трансформиран от стратегически индустриален лидер в празна обвивка. В допълнение на това всички ценни активи са успешно приватизирани в полза на скритите собственици.
