Разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) разкрива брутална схема за насилствено изземване на бизнес (т.нар. „рейдърство“), осъществена чрез злоупотреба с влияние в съдебната система. В центъра на сюжета е индустриалецът Илия Златанов, собственик на най-големия производител на асансьори в България – „Изамет“ . Търсейки съдействие за решаване на семеен търговски спор, той се обръща към бившия следовател Петьо Петров (известен като Петьо Еврото), чийто неофициален офис е ресторант „Осемте джуджета“ . Вместо помощ обаче, Златанов става жертва на изнудване, като е принуден да прехвърли активите и дружеството си на свързани с Петров лица.
Схемата разчита на пълното съдействие на Специализираната прокуратура и органите на МВР , които действат като „бухалка“ в частен интерес. Чрез серия от арести, повдигане на обвинения срещу сина на Златанов и заплахи за живота и здравето му (включително спиране на животоспасяващо лечение в ареста), държавните органи оказват непосилен натиск върху бизнесмена. В резултат на това той подписва документи за прехвърляне на дялове и активи под диктовката на групата около Петьо Еврото и съпругата му Любена.
Казусът е емблематичен пример за корупция на най-високо ниво, като показва как иззети от прокуратурата веществени доказателства – включително килограми злато и големи суми в брой – изчезват или се „връщат“ не на собственика, а на подставени лица с фалшиви документи. „Осемте джуджета“ осветява съществуването на паралелна правосъдна власт, която контролира официалните институции и ги използва за лично облагодетелстване и разчистване на сметки.
