Дубай функционира като стратегически трезор за „изпиране“ на откраднатите публични средства на България. Разследванията разкриват устойчив модел на поведение: капитали, източени чрез нагласени обществени поръчки, банкови манипулации (казусът ПИБ) и еврофондове в София, се легализират чрез покупка на недвижими имоти в емирството. Липсата на договор за правна помощ и банковата тайна в ОАЕ превръщат дестинацията в „сигурна зона“ , която имунизира българската олигархия срещу санкциите „Магнитски“ и европейското правосъдие.
Списъкът със собственици на имоти за стотици милиони долари включва много лица, директно закачени за държавната хранилка. Такива са собствениците на Първа инвестиционна банка (спасявана с държавни пари), строителни босове като Велико Желев и мрежа от подставени лица на Делян Пеевски. Фактическото присъствие на роднини на висши магистрати (кръговете около Борислав Сарафов и Петьо Еврото) доказва, че Дубай е убежище на политици, превърнали се в бенефициенти на корупцията.
Българските институции не просто бездействат, а активно обслужват тази схема чрез „държавно превземане“ . НАП извършва фиктивни проверки без реални санкции, прокуратурата играе ролята на защитник, блокирайки екстрадиции (казусите Божков и Еврото). В българското консулство дори е оперирала престъпна група за продажба на документи. Изводът е категоричен: държавният апарат в София работи в условията на задкулисна зависимост, за да гарантира, че паркираните в Дубай активи и техните собственици ще останат недосегаеми.
